Перевод: с французского на все языки

со всех языков на французский

mettre le feu à qqch

  • 1 mettre le feu à qqch.

    set fire to (something), set light to, set

    Mini Dictionnaire français-anglais > mettre le feu à qqch.

  • 2 feu

    n m (pl feux)
    1 نار ['naːr] f
    2 حريق [ћa׳riːq] m
    ◊

    un feu de forêt — حريق/نار الغابة

    ♦ en feu يحترق ['jaћtariq]
    ◊

    une maison en feu — بيت مشتعل/يحترق

    3 pour cuire نار ['naːr] f
    ◊

    mettre une casserole sur le feu — يضع وعاءً على النار

    4 pour allumer ولعة ['walʔʼa] f
    ◊

    As-tu du feu ? — هل لديك نارا/ولعة؟

    5 d'un véhicule ضوء السيارة ['dʼawʔ asːaj'ːaːra]
    6 un feu tricolore إشارة ضوئية [ʔi׳ʃaːra dʼaw׳ʔijːa]
    ◊

    Le feu est rouge. — ألإشارة الضوئية حمراء

    7 ناريّ [naː׳rijː]
    * * *
    n m (pl feux)
    1 نار ['naːr] f
    2 حريق [ћa׳riːq] m
    ◊

    un feu de forêt — حريق/نار الغابة

    ♦ en feu يحترق ['jaћtariq]
    ◊

    une maison en feu — بيت مشتعل/يحترق

    3 pour cuire نار ['naːr] f
    ◊

    mettre une casserole sur le feu — يضع وعاءً على النار

    4 pour allumer ولعة ['walʔʼa] f
    ◊

    As-tu du feu ? — هل لديك نارا/ولعة؟

    5 d'un véhicule ضوء السيارة ['dʼawʔ asːaj'ːaːra]
    6 un feu tricolore إشارة ضوئية [ʔi׳ʃaːra dʼaw׳ʔijːa]
    ◊

    Le feu est rouge. — ألإشارة الضوئية حمراء

    7 ناريّ [naː׳rijː]

    Dictionnaire Français-Arabe mini > feu

  • 3 feu

    n m (pl feux)
    1 ateş [a'teʃ]
    2 yangın [jan'gɯn]
    ♦ en feu yanan
    3 pour cuire ocak ateşi
    4 pour allumer ateş [a'teʃ]
    5 d'un véhicule ışık [ɯ'ʃɯk]
    ◊

    les feux de route / de position / de croisement / stop — kısa farlar / uzun farlar / stoplar

    6 un feu tricolore trafik ışıkları
    ◊

    Le feu est rouge. — Işık kırmzı.

    7 ateş etme

    Dictionnaire Français-Turc > feu

  • 4 mettre

    v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître.

    Dictionnaire français-bulgare > mettre

  • 5 main

    f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint.

    Dictionnaire français-bulgare > main

  • 6 poudre

    nf.
    1. kukun, tolqon; sucre en poudre shakar tolqoni; lait en poudre quritilgan sut; loc. poudre de perlimpinpin yasama, teppa dori; loc. jeter de la poudre aux yeux de qqn. firib bermoq, chalg‘itmoq, aldamoq, ko‘zbo‘yamachilik qilmoq
    2. upa; se mettre de la poudre upa qo‘ymoq
    3. vx. chang, g‘ubor, gard; réduire qqch. en poudre kulini ko‘kka sovurmoq.
    nf. miltiqdori, porox; mettre le feu aux poudres g‘azabga o‘ t qo‘ymoq, jahlini lovullatib yubormoq, qazabni qo‘zg‘atuvchi ish boshlamoq; il n'a pas inventé la poudre aytarli, juda ham dono emas.

    Dictionnaire Français-Ouzbek > poudre

  • 7 dos

    nm.
    1. orqa bel; le dos au feu o‘ t, olovga orqasi bilan o‘girilib; tourner le dos à qqn. orqasi bilan o‘girilmoq; fig. e'tiborsiz bo‘lmoq, inkor qilmoq, beparvo qaramoq; faire le gros dos orqasini yoy qilmoq (mushuk); fig. gerdaymoq, kekkaymoq, kibrlanmoq; à dos d'hommes o‘zida, orqasida; de dos orqasi bilan, orqasidan; cela fait froid dans le dos bundan orqasida titroq turadi; être sur le dos betob bo‘lib yotmoq; se mettre qqn. à dos birovni o‘ziga qarshi qilib qo‘ymoq; avoir sur le dos qaramog‘ida bo‘lmoq, turmoq; il n'a rien à se mettre sur le dos kiyishga hech nimasi yo‘q; mettre qqch. sur le dos de qqn. javobgarlikni birovga yuklamoq; tourner le dos à la mangeoire aqlsizlarcha ish qilmoq; avoir le dos au feu, le ventre à table qulay joylashib olmoq; kayfiyati yaxshi bo‘ lmoq; j'en ai plein le dos bu o‘lguday, juda jonimga tegib ketdi; se laisser tondre (manger) la laine sur le dos so‘zsiz hammasiga chidamoq, o‘zini ship-shiydam qilib olishiga yo‘l qo‘yib bermoq; il a bon dos! uning haqida nimalarni gapirishmadi! dos à dos sport. teng, hech kimniki emas; renvoyer dis à dos teng hisobni qayd etmoq
    2. orqasida suzmoq; dos brassé orqa bilan suzish; dos crawlé chalqanchasiga qulochkashlab suzish
    3. biron narsaning orqasi; le dos de la main qo‘l orqasi; dos d'âne yo‘l notekisligini ko‘rsatuvchi belgi
    4. teskari tomon; voir au dos teskarisiga qaramoq; à dos levé qopqog‘ i ko‘ tarilgan (royalda).

    Dictionnaire Français-Ouzbek > dos

  • 8 part

    nf.
    1. hissa, ulush; tekkan qism, bo‘lak; je prends part à votre douleur men sizning qayg‘ungizga sherikman; pour ma part o‘z tomonimdan, menga qolsa
    2. (faire) part à deux bo‘ lashmoq; faire part de qqch. à qqn. biror narsani biror kishiga bildirmoq, xabar bermoq
    3. ulush, bo‘lak, qism; diviser en parts, bo‘laklarga, qismlarga bo‘lmoq, bo‘lashmoq; assigner à qqn. une part dans un legs biror kishiga merosning bir qismini belgilab bermoq
    4. aksiya; acheter des parts dans une entreprise bir korxonaning aksiyalarini sotib olmoq; il faut que chacun paye sa part har kim o‘z payini qo‘shsin
    5. faire la part de nazarga olmoq, hisobga olmoq, nazarda tutmoq; faire la part des choses, la part du feu narsalarni nazarda tutmoq, narsalarning bir qismini in'om qilmoq
    6. bo‘lak, qism; il a perdu une grande part de sa fortune u boyligining katta qismini yo‘qotdi; pour une large part katta qismda
    7. taraf, tomon, yoq, yo‘nalish; de la part de tarafidan, nomidan; je viens de la part de mon mari men erim nomidan kelayapman; de toutes parts ou de toute part har tarafdan; d'une part… d'autre part bir tomondan, tarafdan… ikkinchi, boshqa tomondan, tarafdan; nulle part hech qayerda; autre part boshqa bir yerda; quelque part bir joyda, qayerdadir; elle l'avait déjà vu quelque part u uni oldin ham qayerdadir ko‘rgan edi; loc.adv. à part chetga, alohida; mettre qqn.qqch. à part biror narsani chetga qo‘ymoq, biror kimsani chetga tortmoq; prendre qqn. à part pour lui parler biror kimsani gap aytish uchun chetga tortmoq; loc.prép. -dan tashqari, -dan bo‘lak, -dan boshqa; à part lui nous ne connaissons personne biz undan tashqari hech kimni tanimaymiz; adj. à part alohida, alohida-alohida, mustaqil ravishda; occuper une place à part alohida joy egallamoq; th. à part o‘ziga o‘zi, o‘zicha (aktyorning ovoz chiqarib o‘ziga o‘zi aytgan so‘zi).

    Dictionnaire Français-Ouzbek > part

  • 9 dos

    m. (lat. pop. dossum) 1. гръб; être large de dos имам широк гръб; 2. горна част, опака страна; 3. облегало (за гърба); 4. страна (на риза, дреха), която покрива гърба; 5. loc. adv. de dos отзад, откъм гърба; 6. loc. prép. а dos de на гърба на. Ќ а dos след себе си, съвсем близо; se mettre qqn. а dos настройвам враждебно някого; le même, vu de dos нещо съвсем различно; dans le dos изотзад; derrière le dos de qqn. върша нещо зад гърба на някого; avoir bon dos поемам отговорността за някаква грешка; en avoir plein le dos измъчен, уморен; l'avoir dans le dos излъган, измамен съм; avoir froid dans le dos страх ме е; avoir le dos au feu et le ventre а table наслаждавам се на всички удобства; вниманието ми се отвлича; battre qqn. dos et ventre удрям някого, където намеря; bête а dos товарно животно; en avoir plein le dos до гуша ми е дошло (от някого или от нещо); être sur le dos легнал съм, лежа; être sur le dos de qqn. следя постоянно някого; faire le gros dos издувам си гърба (за котка и други животни); faire le dos rond изчаквам да отмине някаква опастност; faire un enfant dans le dos а qqn. излъгвам доверието на някого; le dos lui démange гърбът го сърби (за бой); mettre qqch. sur le dos de qqn. стоварвам някому нещо (за работа); passer la main dans le dos нар. лаская; scier le dos страшно досаждам някому; se laisser manger la laine sur le dos оставям се да ме използват, без да протестирам; tomber sur le dos de qqn. нападам някого да го бия; tourner (montrer) le dos а обръщам гръб на; избягвам; изоставям, отказвам се от.

    Dictionnaire français-bulgare > dos

  • 10 corde

    f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда.

    Dictionnaire français-bulgare > corde

  • 11 eau

    f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва.

    Dictionnaire français-bulgare > eau

  • 12 lieu

    nm.
    1. o‘rin, joy, makon; dans ce lieu bu joyda, bu yerda; lieu sûr ishonchli joy; mettre qqn.qqch. en lieu sûr birovni, biror narsani ishonchli joyga joylamoq; lieu de promenade, de passage sayr qilish, o‘ tish joyi; mauvais lieu yomon joy; yomon, axloqsiz ishlar qilinadigan joy; loc. n'avoir ni feu ni lieu bitidan boshqa hech narsasi yo‘q, qoqqanda qoziq, osganda xurmacha, ship-shiydam; adverbe, complément de lieu o‘rin ravishi, holi
    2. loc. haut lieu mashhur, taniqli joy; en haut lieu yuqori (yuqorigi mansabdorlar); il s'est plaint en haut lieu u yuqoriga arz qildi; lieu saint muqaddas, aziz joy (ibodatxona, budxona); pl. les lieux saints muqaddas joylar, qadamjolar
    3. lieu public jamoat joyi
    4. voqea-hodisa sodir bo‘lgan joy; être sur les lieux voqea sodir bo‘lgan joyda bo‘lmoq
    5. bino, uy, xona, joy; état des lieux binoning, joyning holati; quitter, vider les lieux uyni tashlab ketmoq, bo‘shatmoq
    6. lieux (d'aisances) hojatxona
    7. o‘rin, payt, mavrid, navbat; en son lieu o‘z navbatida; loc.adv. en temps et en lieu payti va o‘rni kelganda, kezi kelganda; nous vous ferons connaître notre décision en temps et lieu biz sizga o‘z qarorimizni mavridi va o‘rni kelganda bildiramiz
    8. o‘rin, joy, yer, parcha; en premier lieu birinchi o‘rinda, navbatda; avvalo; en dernier lieu oxirgi o‘rinda, navbatda; oxirida
    9. avoir lieu bo‘lmoq, bo‘lib o‘ tmoq, sodir bo‘lmoq; la fête aura lieu sur la grand-place bayram katta maydonda bo‘ladi
    10. loc.prép. au lieu de o‘rniga; employer un mot au lieu d'un autre bir so‘z o‘rniga boshqasini ishlatmoq
    11. tenir lieu de o‘rnini bosmoq, o‘rniga o‘ tmoq; vazifasini bajarmoq, o‘ tamoq; cette pièce me tient lieu de chambre et de salon à la fois bu xona bir vaqtning o‘zida menga yotoqxona va mehmonxona vazifasini o‘ taydi; avoir lieu de + inf. asos, sabab, o‘rin; elle n'a pas lieu de se plaindre uning nolishiga o‘rin yo‘q; il y a lieu de asos bor, o‘rin bor, kelib chiqmoq; il y a lieu de s'inquiéter bezovta bo‘lishga asos bor; s'il y a lieu zarurat bo‘lganda, kerak bo‘ lganda; donner lieu qo‘zg‘amoq, tug‘dirmoq, sabab bo‘lmoq
    12. lieu commun hammaga ma'lum bo‘lgan, siyqasi chiqqan gap, fikr; hammaga ma'lum haqiqat; lieux communs rebattus siyqasi chiqqan hammaga ma'lum gaplar.
    nm. merlang (baliqning turi).

    Dictionnaire Français-Ouzbek > lieu

См. также в других словарях:

  • mettre — [ mɛtr ] v. tr. <conjug. : 56> • Xe; lat. mittere « envoyer » et « mettre » en lat. pop I ♦ A ♦ Faire changer de lieu. 1 ♦ Faire passer (une chose) dans un lieu, dans un endroit, à une place (où elle n était pas). ⇒ 1. placer; …   Encyclopédie Universelle

  • feu — 1. feu [ fø ] n. m. • XIIe; fou IXe; lat. focus « foyer, feu » I ♦ 1 ♦ LE FEU : dégagement d énergie calorifique et de lumière accompagnant la combustion vive. ⇒ combustion, crémation, ignition, incandescence; flamme; pyro . Les Anciens… …   Encyclopédie Universelle

  • allumer — [ alyme ] v. tr. <conjug. : 1> • 1080; lat. pop. °alluminare I ♦ (Feu) 1 ♦ Mettre le feu à. Allumer du bois sec, la mèche d un explosif. « Il prit la cigarette, l alluma au briquet » (Genevoix). Allumer le gaz. Par méton. (contenu) Allumer… …   Encyclopédie Universelle

  • jeter — [ ʒ(ə)te ] v. tr. <conjug. : 4> • Xe; lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere I ♦ Envoyer à quelque distance de soi, dans une direction déterminée ou non. 1 ♦ Lancer. Jeter une balle, une pierre. Jeter sa casquette en l air …   Encyclopédie Universelle

  • faire — 1. faire [ fɛr ] v. tr. <conjug. : 60> • Xe; fazet 3e pers. subj. 842; lat. facere. REM. Les formes en fais (faisons, faisions, etc.) se prononcent [ fəz ] I ♦ Réaliser (un objet : qqch. ou qqn). 1 ♦ Réaliser hors de soi (une chose… …   Encyclopédie Universelle

  • couvrir — [ kuvrir ] v. tr. <conjug. : 18> • 1080; lat. cooperire ♦ Revêtir d une chose, d une matière pour cacher, fermer, orner, protéger. I ♦ 1 ♦ Garnir (un objet) en disposant qqch. dessus. ⇒ recouvrir. Couvrir un plat, une marmite avec un… …   Encyclopédie Universelle

  • cul — [ ky ] n. m. • XIIIe; lat. culus 1 ♦ Fam. Derrière humain. ⇒ arrière train, croupe, 2. derrière, fesse, 1. fessier, fondement, postérieur; fam. 3. baba, croupion, derche, lune, panier, pétard, popotin, train. Tomber sur le cul. Il en est resté… …   Encyclopédie Universelle

  • saisir — [ sezir ] v. tr. <conjug. : 2> • 1080; bas lat. sacire « prendre possession »; du frq. °sakjan « revendiquer un droit » (attesté par le saxon saca « procès »); le sens « mettre en possession » viendrait de l a. haut all. sazjan, du frq.… …   Encyclopédie Universelle

  • retirer — [ r(ə)tire ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIe; de re et tirer I ♦ Amener hors d un lieu. 1 ♦ RETIRER QQCH. À QQN : enlever qqch. à qqn, priver qqn de qqch. ⇒ dépouiller , ôter. Retirer une autorisation, un permis à qqn. Je vous retire la parole …   Encyclopédie Universelle

  • GRÂCE — Le mot «grâce» et la réalité qu’il désigne ont une importance centrale dans la vie de l’humanité, et particulièrement dans l’histoire et la théologie chrétiennes. S’il est vrai que tout homme souffre d’un sentiment diffus et non expliqué de… …   Encyclopédie Universelle

  • enchère — [ ɑ̃ʃɛr ] n. f. • 1259; de enchérir 1 ♦ Offre d une somme supérieure à la mise à prix ou aux offres précédentes, au cours d une adjudication. Vente aux enchères. ⇒ licitation. Collection vendue aux enchères (cf. À la criée, à l encan). Faire,… …   Encyclopédie Universelle

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»